Върху основата на своите наблюдения Монтесори предположила, че развитието на детската психика преминава през следните периоди с различна продължителност, някои от които се припокриват /т.е. в един и същи момент детската психика е насочена към усвояване на обекти от различни равнища/. Продължителността на периодите не е съвсем точно фиксирана във времето, тъй като очевидно Монтесори интуитивно се е досещала за тяхното съществуване, но не е имала възможност да ги формулира ясно и да определи точните им граници.
1. Сензитивен период за разположението на предметите.

Това са първите три години от живота. През тях детето усеща силен подтик към „подреждане“ на предметите. Веднага щом стане способно да се придвижва самостоятелно в пространството след края на първата година, на него започва да му харесва предметите да се намират на едно точно определено място. Ако види предмет /химикалка, книга/, който не се намира на обичайното си място, детето силно се разстройва и се стреми да го постави там. Монтесори дава следния пример:

6-месечно момиченце винаги започвало да плаче, когато някой постави чадър на масата. Детето гледало масата и плачело. Успокоило се едва тогава, когато майката се досетила за това и сложила чадъра на обичайното му място. „За детето на една година предметите са ориентири в пространството, което му предстои да овладее“. За родителите това поведение на детето изглежда като каприз, но за него то е напълно естествено.

Силно впечатление на Монтесори направило следното:  двегодишните деца, оставени да се занимават самостоятелно, показват най-силно предпочитание към разгъване на сгънати предмети и към подреждане на предметите. Ако някое дете изпуснело чаша, другите деца веднага идвали, събирали парчетата и изтривали пода. Монтесори оборудвала помещението на деца на различна възраст с рафтчета и мебели, съответстващи на тяхната големина /за да могат децата да ги достигат и разместват/, и предложила на децата да подредят стаята така, както им харесва. Всеки ден след занятията тя им предлагала да подредят стаята. Всички деца с удоволствие участвали в подреждането, но най-настойчиви били двегодишните деца, които многократно многократно оглеждали стаята и проверявали дали всички предмети са на постоянните си места. Оттук Монтесори направила извода, че именно на двегодишна възраст е най-силна дълбоката вътрешна насоченост към подреждане на предметите.

2. Сензитивен период за детайлите /компонентите/ на предметите и за малки предмети.

Това е втората година от живота, или както Монтесори мъгляво я определя като „възрастта от 1 до 2 години“. През този период децата насочват вниманието си към възприемане на малки предмети /например насекоми и детайлите, т.е. структурата на големите предмети. Ако през първата година от живота за детето са привлекателни големите предмети и ярките цветове, през втората година това се променя. Родителите са учудени от факта, че показвайки на детето картинка то не обръща внимание на големите и важни според тях предмети, а се стреми да разглежда „незначителните“ от тяхна гледна точка подробности на големите предмети и малките предмети на заден план. Казано с по-съвременни думи, детето се стреми да възприеме структурата на обектите около себе си /в това число и техните компоненти/.

3. Сензитивен период за овладяване на ръцете.

Това е времето от 18-месечна възраст до края на третата година. През този период децата усвояват използването на ръцете
си: осезанието с ръцете и движенията с тях. Те се стремят постоянно да хващат всички предмети с ръце. С удоволствие отварят и затварят кутии и чекмеджета, слагат и изваждат предмети от тях, нареждат ги и ги пренареждат, „строят“. Удоволствие им доставя играта на разпознаване на предметите със затворени очи.

4. Сензитивен период за усвояване на ходенето.

Това е втората година от живота. През този период децата се научават да ходят. Те усещат силен подтик за ходене, и колкото по-добре се научават да ходят, толкова по-голямо удоволствие им доставя това. Детското ходене се различава от ходенето на възрастния. За възрастния ходенето е средство за постигане на някаква цел. За детето това не е така. В периода за усвояване на ходенето целта на детето е самото ходене, а средството за постигане на тази цел са движенията на краката и тялото. Детето не ходи, за да стигне донякъде, а за да усъвършенства своето умение, следователно неговата цел е създаване на нещо ново в себе си. Например то многократно се качва и слиза по всички достъпни стъпала. След като се научи да ходи, в детето се появява силен стремеж за възприемане на околната природна среда. Монтесори подчертава големия емоционален резонанс, който природата предизвиква в детето. Т.е. възприемането на природата очевидно удовлетворява жизнено необходима емоция. В разходките в околните паркове, поляни и хълмове децата показват изумителна енергия и издържливост. Те често спират, продължително разглеждат поточето, паднала клонка, някое животно и изглеждат потопени в щастливо тихо съзерцание.

5. Сензитивен период за усвояване на езика.

Това са първите 6 години от живота. Монтесори разделя този период на два подпериода:
А. Безсъзнателно усвояване на езика /първите три години/;
Б. Съзнателно усвояване на езика /вторите три години/.През този период децата усвояват речта.
Правилата на функционирането на човешката реч са толкова абстрактни, сложни и трудни за усвояване, че лингвистите и до днес не са ги обяснили окончателно. Способността на децата за усвояване на речта обаче е толкова ясно подчертана, че очевидно в тях има механизъм за възприемане на езика, когото го няма при възрастните. Доказателство за това е и фактът, че всички човешки деца усвояват езика чрез последователност от едни и същи етапи, през които преминават на една и съща възраст след раждането: най-напред произнасяне на звуци, различаващи се от речта, след това произнасяне на отделни думи, след това свързване на две отделни думи в просто изречение без използване на граматичните правила, след това използване на сложни изречения, състоящи се от няколко прости.

Преминаването от един етап в усвояването на речта към друг става скокообразно, внезапно. Известно време околните не забелязват никакви промени в речта на детето, след което в един момент то казва няколко нови думи, или започва да използва в речта си правилата за използване на представки и надставки. Възрастните изучават втори език бавно, мъчително, най-напред заучавайки правилата на конкретния език, а след това използването на тези правила с конкретни думи. При децата посоката на усвояване на езика е обратната, а скоростта е много по-голяма. Възприемайки първоначално отделните думи, по-късно те извличат правилата за използването им от речта на възрастните. Всяко здраво човешко дете може да усвои всеки един човешки език, ако през сензитивния период за усвояване на речта се намира в съответната езикова среда.

А. Безсъзнателен подпериод за усвояване на езика – първите три години /той е „безсъзнателен“, най-малкото защото качеството „съзнание“ в човешката психика се появява едва през третата година от живота/.

През първите 3 години детето показва изключителна възприемчивост към езика. Монтесори илюстрира това по следния начин. Звуците на човешката реч предизвикват в детето огромни по силата си емоции. Звуците задействат невидими струни в тялото му, които започват да вибрират, подтиквайки го да възпроизведе тези звуци. В психиката на възрастния човек това прилича на удоволствието, изпитано от харесала се музика, което кара възрастния да продължи това удоволствие, да го усили и възпроизвежда многократно. Между 2,5 и 3 годишна възраст /30 – 36-ия месец след раждането/ настъпва критичен момент: децата вече са готови вътрешно да възприемат звуци, думи и граматични конструкции. След края на третата година силната безсъзнателна възприемчивост към езика изчезва завинаги.

Б. Съзнателен подпериод за усвояване на езика - вторите три години от живота.
Сензитивният период за усвояване на езика все още продължава. Децата обаче вече не възприемат думите и граматичните правила на езика безсъзнателно, но затова пък започват да ги възприемат съзнателно: заучават граматичните конструкции. Ето защо обучението по четене и писане трябва да започне именно на тази възраст /от 4-годишна възраст/, докато сензитивният период за усвояване на езика все още не е завършил и децата имат природен /т.е. емоционален/ подтик към усвояването на всички възможни начини за използване на езика. За усвояването на четенето и писането не трябва да се чака тръгването на училище. След като децата тръгнат в общообразователното училище /обикновено на 7-годишна възраст/, най-благоприятният /сензитивният/ период за усвояване на езика вече е завършил, т.е. най-добрата възможност за ограмотяване на децата вече е пропусната, след което усвояването на четенето и писането става много по-трудно.

Обучението по четене и писане обаче трябва да се осъществява не със всички деца, а само с тези, които имат вътрешен стремеж към усвояването им. Ако някое дете няма такъв стремеж /даже и до 10-годишна възраст/, то не трябва да бъде заставяно да пише и чете. През петата или шестата година детето вече може да говори, и е готово за тръгване на училище.

6. Период на началното образование /6 – 12-годишна възраст/.

Този период от детския живот не е наречен от Монтесори като „сензитивен“, въпреки че тя е описала към коя част от околната среда е насочен природният стремеж на детето.
На 6-7-годишна възраст става промяна в зададения от природата стремеж за получаване на знания. До тази възраст стремежът е бил насочен главно към себе си /усвояване на „лични“ умения – усещания, ходене, използване на ръцете, речта/. След 6 – 7-годишна възраст познавателният интерес се пренасочва към околния свят извън семейството и училището, хората в него и техните отношения, историята на човешкото общество. Ето защо в педагогическата си практика с децата на тази възраст Монтесори е използвала специфична форма за осъществяване на техния познавателен интерес – „експедиция“. Няколко деца получават задача да извършат неголямо „изследване“ в музей, зоологическа или ботаническа градина, работилница, библиотека, планетариум. Децата извършват задачата сами без учителя, въпреки че той предварително предупреждава управителя на учреждението, обяснява на децата правилата за тяхната сигурност по време на „експедицията“ и им дава препоръчително писмо.

7. Период на средното училище.

Развитието в този възрастов период не е описано цялостно от Монтесори, а тя е изказала само някои идеи. Монтесори е смятала, че най-силен в тази възраст е дълбокият вътрешен стремеж за положителна промяна на обществото около себе си. Този стремеж обаче се придружава със съмнения и несигурност, типични за юношите. Единственият начин да бъдат преодолени съмненията и несигурността е осмислената съвместна работа.на учениците. И тъй като в тях все още съществува природният стремеж към опознаване на природата, идеалната съвместна работа за юношите е селскостопанският труд, при който те поемат в максимална степен отговорност за резултатите от работата /което създава в тях чувството за собствената ценност/, и където могат да извършват физическа дейност на чист въздух. Другото необходимо условие за преодоляване на чувството за несигурност е усвояването на последните достижения на техническия прогрес. Ето защо Монтесори е оценявала много високо развитието на обществото и техниката, и е смятала за абсолютно необходимо юношите да овладяват най-важните технологични достижения на хората. Друг подходящ вид съвместна работа е управлението на селски хотел: счетоводство на хотела, реклама, попълване на книгите за пристигналите гости. Това е най-добрият начин за усвояване на учебния материал /например усвояване на математиката в процеса на водене на счетоводство/. В днешните училища на Монтесори има учебни помещения за бизнес-практика, например  малък ресторант, магазин и т.н.

Като цяло психологията на Мария Монтесори, на чиято осново е и построен методът й, се вмества в рамките на съвременната персоналитична парадигма, която приема, че човек е активен, променящ се по своя вътрешна инициатива организъм. Според личностните теории развитието продължава през целия живот като поредица от качествени промени, които Монтесори нарича “духовен зародиш”. Детето изгражда своята личност на основата на генетично зададена, биопсихосоциална матрица, в която основни елементи са сетивността, дейността, познанието, които все още не са разграничени. На тази основа Монтесори разглежда същността и целта на възпитанието – безпрепятственото развитие и формиране на детето на базата на вътрешения импулс. За нея индивидуалността е отличителна черта на самия живот, които произтича от и принципът за свободата в методите й. Свободата при възпитанието се изразява в отсъствие на вси4ко, което би могло да изопа4и или задуши вродените способности. Тази идея се разглежда и като неразривна връзка с дисциплината. Монтесори пише: “Ако се търси най – добрият метод, който да установи свободата, ще се стигне съвсем естествено до една чудна дисциплина. Ако пък искаме да научим най-добрия метод, за да постигнем дисциплина, ще видим, че и тук няма друго средство освен това, да се даде на детето пълна свобода” (Montessori, 1913).Това е същността на метода на Монтесори – да се остави детето свободно да се занимава с това , към което го подтиква интересът. И тази именно свободно избрана работа дисциплинира личността и й дава възможност да се разгърне.