Мария Монтесори е родена в Италия. Завършва медицинския, а по-късно и философския факултет на Римския университет и става първата жена – доктор в Италия. Изключителната й любов към децата я водят към създаването на метод, който за първи път на практика реализира идеята детето да развива самостоятелно своите естествени способности. Първоначално като асистент в психиатричната клиника в Рим Монтесори се занимава с аномални деца. Там тя стига до ключовия извод, че трудният човешки проблем с умствено изоставящите деца е преди всичко педагогически проблем. Монтесори започва задълбочени изследвания върху изоставащите деца, прочита трудовете на Жан Марк Итар и Едуард Сеген – френски психолози, едни от първите занимаващи се с проблема за аномалните деца. Монтесори чете лекции на начални учители по възпитание на слабоумни деца. Постепенно тези курсове се превръщат в педагогическо училище, на което става директор и се занимава специално с ръководене и развитие на интелектуалните способности на децата. Монтесори прави серия от опити и чудесните резултати, които постига, й откриват превъзходството на нейните педагогически схващания, а също така и посредствеността на обучението в народните училища на нейния град. Тя е с убеждението, че методите, показали успех при приложението към слабоумни деца, в по-голямата си част са приложими и към нормални деца. Първото училище по метода на Мария Монтесори е открито на 6 януари 1907г. в квартала за бедни Сан Лоренцо, под името “Дом на детето” (“Casa de bambini”). Същата година излиза и основното й произведение “Метод на научната педагогика, приложен при възпитание на децата в детските домове”. Едни от по-главните съчинения на Монтесори са: “Педагогическа антропология” (1913), “Самовъзпитанието” (1916), “Тайната на детството” (1936), “Попиващият мозък” (1949), “Формирането на човека “ (1950) и др.

В основата на метода на Мария Монтесори стои разбирането на авторката за същността на детската природа, за развитие на детската психика.

Обяснението на Монтесори за детското развитие можем да разделим на два главни компонента: същност на развитието на психиката и периоди, през които то преминава.